Archive for the '.Разни, Празни и Заразни' Category
Рекламата на Ситроен Цечетри ми е една от любимите за коли. Колата също много ми харесва, особено версията с две врати и то не само защото може да танцува. Обаче като видях как дьенси яко грозното патенце веднага си сменям мнението. Дърта, дърта, ама са озърта - голям бъзик.
Ето я оригиналната рекламка
Ето я и майтап-версията
Благодарности на Аурелиано за връзките.
Гледам по рекламите из Битивито, че скоро ще пускат “Зайнфелд”. И някакси моята гузна съвест ме подтикна да напиша нещо по въпроса. Защо гузна? Ами, както всички, които ме познават предполагам знаят, аз съм фен на “Приятели”. ГОЛЯМ ФЕН. Даже май бях писал нещо по въпроса. Вече две години откакто си ги връткам нонстоп вместо телевизия, филми, книги … а допреди това вече ги бях гледал няколко пъти и ги знаех наизуст. Така че кофти работа. Сериозно пристрастяване. И то хем го осъзнавах, хем продължавах. Приятели, приятели, приятели… първи сезон, втори, трети…дъ ласт уан…взаимствам реплики, смешки… правя паралели… дийп ин дъ шит… болен мозък… акъл нямам направо. Всъщност не е чак толкова зле де. “Приятели” е страхотен сериал. И един ден, преди около месец, случайността ме срещна със “Зайнфелд”. Не бях чувал нищо за него. Един “лукав” евреин :) се пробва да ме убеди, че това сериалче е по-яко дори и от “Приятели”. Няма да се учудите ако ви кажа че, му казах да не ми ги разправя той на мене тия. А уж бил и той френдс-фен. И той ги бил знаел наизуст, само че знаел наизуст и “Зайнфелд”. И като истиснки дявол ми пробута теорията, че ако гледам 7-ми сезон ще заобичам моментално сладкия къдрав комик и лудите му приятели. И беше прав… и искам да му благодаря…
За да илюстрирам най-точно как се чувствам ще се позова на скромния си личен опит и ще ви разкажа една метафорична историйка.
Преди има няма 6-7 години се бяхме напили здраво в една обикновена седмична вечер с колегите от университета. Фактически те не се бяха напили обаче казвам “бяхме”, а не “бях” понеже аз се бях напил и за всички ни… и за вас малко даже. Както и да е. На другия ден - шест сутринта, деветчет’ри, виас, лекции, дескриптивна и врати, които не искаха да ме пропускат без да ме закачат, сбутат или дори наобиколят. И така, обграден отвсякъде с враждебно настроени неодушевени предмети и с глава пълна с дращещи по ламарина котенца, аз неспирно бях съветван от пилите с мен предишната вечер да не се доближавам, ЗА БОГА, до никого… Смърдял съм бил на алкохол… Хм, да бе как пък не… “Ни мой да бъди. Яс нищ’ни усеш’м, хлъц” им викам. Докато не стана време да отидем в стола да хапнем на обед. Никога няма да забравя цунамито алкохолни миризми, което ме връхлетя в момента, в които преглътнах първата лъжица шкембенце. (Голям късмет шкембе да има точно тогава на стола, а?) Както и да е. Сравнението му е майката. Без сравнение алкохола се абсолютизира. Освен ако не е “Абсолют”, тогава си е готов абсолютизиран.
Накратко. Сега съм голям фен И на “Зайнфелд”. А “Приятели” сега не са ми интересни. Може би е само временно. Докато все още съществуват неизгледани епизоди от “Зайнфелд”. Гледайте го обезателно. Креймър ми е фаворита. Тоя е гениално създаден образ. Пълно куку. С български дублаж незнам дали ще е пак така свежарски обаче сериала е страхотен. Само вижте за к’во става въпрос в седми сезон… и ще ви приветсваме тук, в клуба на релативистите.
Вчера прегледах 550-те статии в задръстения си RSS фийдър, непогледнат вече няколко дена. Пълна скръб - 10-20 от тях бяха интересни, а само 1-2 наистина си струваха. Явно трябва да намаля абонаментите иначе рискувам да прекарвам “ценното” си време в четене на RSS спам. И то излиза, че един вид сам си се спамя. Ама ме е страх да не изтърва нещо от тоя или оня фийд и все ги запазвам. Адикшън, кофти. Обаче пък от друга страна, за да отсея единици добри не трябва ли да прегледам стотици и дори хиляди безпредметни. Днес непрочетените статии са вече 66… Не знам наистина дали има смисъл. Да спра ли, да филтрирам ли, да се отписвам от фийдове ли или да почна от нулата и да внимавам за какво се абонирам. Дори не знам много или малко е цифрата 550 относително погледнато спрямо другите потребители. А, и друго. Най-много ме бавят фийдове, които се агрегират съкратено и оттам неинформативно. Значи един вид освен да погледна резюмето трябва и да отворя оригиналната страница. Защо го правят така, бе да му се не види?
Вие как сте в това отношение? Колко ви е junk-а във фийдъра и ползвате ли RSS по принцип или сте свободни хора?
Това в общи линии е една сентенция от типа сентенции “Кисело е гроздето…” но тя се отнася по специфично до едни други плодове. Греховни. С Кирцата концептуализирахме горепосочената фраза докато съвсем деликатно обсъждахме няква мадама, която и двамата отдавна сме забрайли. Но мъдростта велика не сме я и аз така съм я сложил още тогава - може би преди месеци - в кюто на блога и чака да види бял свят. Ето видя. Незабравимо е усещането на свобода, което изричането на подобна мантра по адрес, на която и да е замъгляваща погледа и спираща дъха мацка… дава. Така, че искам да подаря тези 11 кратки думи на всички мъже и като си ги комбинираме с 11-те кратки минути, които Паоло Куелю и жените ни подариха, подаряват и ще продължават да подаряват (дай боже) … щастие и блаженство ще обсебят душите и телата ни. Фактически последните две изречения си ги довърших много трудно особено в частта им след многоточието и дано да звучат смислено.