Check out the competition Mowing to Growing organized by my friends at Terreform 1
A Design Competition for Creating Productive Green Space in Cities
Посетителите чувстват, че някаква идея в тоя живот им убягва.
Check out the competition Mowing to Growing organized by my friends at Terreform 1
A Design Competition for Creating Productive Green Space in Cities
A simple computer tomography algorithm implementation in Grasshopper.
Get the Rhino file:
ct-scan-tree.3dm
Get the Grasshopper definition:
ct-scan-03.ghx
Диамант на моите спомени изплува вчера някъде из мъглата на 2003 година благодарение на nixonixo
След като известно време бях с резерви към този тип социални мрежи (главно заради поквареното усещане излъчвано от mySpace) реших и се пуснах по вълната от присъединяващи се приятели и ето ме на във Facebook, - вече член на групата на Städelschule Architecture Class, на УАСГ и други разни, качващ снимки, раздаващ виртуални бири и ракийки и т.н. Мания, мания, мания
Не съм сигурен дали профила може да се отваря без регистрация, но все пак ако някой иска, да идва да ни присъединява :)
Тия дни моето вярно двуколесно превозно средство - “Колелото” - става на две години… откакто е при мен де. Инак по мои лични разсъждения базирани на външния му вид, може и да е на четири пет пъти повечко.
Както и да е по-важното е че… пардон, двете по-важни неща са че:
То е на Кирцата. Той си го купи за смешна сума от битака край реката. Преди две години. Кара го една седмица и все пак му излезе по-евтино от градския транспорт и като си замина за Зарбрюкен взе, че ми го подари.
И после аз със това колело ходих за боб и на запад. Обикалях из партитата край реката по време на Ергенското по Футбол и бяхме неразделни докато не му спуках гумата тази пролет. И тогава напълно пренебрегвайки сантименталността на цялата работа аз вместо да я сменя взех, че взех едно колело заместител. Много ама много по-хубаво. Значи то направо си беше не колело, а велосипед. Спирачките му работеха. Скоростите му работеха. Гумите не му бяха криви и със съпротивление три пъти же. И веригата му не ми правеше всички панталони на ръждиви петна по крачолите. Абе Пежо-работа. Гаранция Франция. Само дето и любовта помежду ни, като че ли пак по френски не можа да проникне до сърцето. Щото го блъснах. На един завой покрай Майна. С един студент по медицина както стана ясно по-късно. Челен удар предна в предна гума. Аз прелетях над него, той под мене. Два метра полет и нито секунда повече. Станахме с усмивка, здрависахме се, разменихме си няколко думи и всеки по живо по здраво и по пеша.
Та за тая спукана гума на “Колелото”. След цяло лято пешеходно мъчение реших да предриема действие и като подарък за рожденния му ден да го занеса на основен ремонт. То нали от една гума - задна - като тръгнеш та…
Сега си му работят и спирачките и скоростите (поне задните предавки) и каплите (а не само гумите) са му сменени и върви не, ами вози. Даже не вози, ами лети. Плавно. Тъкмо си го взех от ремонта та го поразходих както на изток така и на запад по реката. Слънчице, рекичка, колеленце. А да си живо и здраво и честит рожден ден :)
Чудя се дали да не му измисля някакво име. Да не е просто “Колелото” ами да е …