Един месец…
Мина бавно и интензивно като безсмислен трилър на забързан кадър. С много епизоди. Но епизодите макар и разнообразни и интересни не са от значение толкова колкото актьорската игра, финия език на тялото, интонацията и настроението - с две думи “малките неща от живота”. Те са най-важното. А малките неща от живота дори в един ГОЛЯМ МЕСЕЦ като този си остават невидими за очите (както е казал Екзюпери чрез еманацията на неговия мироглед Малкия Принц).
С други думи следва суха и кратка извадка на епизодите от последния месец в хронологичен ред, а най-важното… кое е най-важното… най-важното е, че дребните незначителни моменти на щастие бяха толкова многобройни, че успяха да вземат превес над изтощението от 18 часовия работен ден, над неоткликнатите чувства, над неотговорените имейли, над пропуснатите чатове, над ненаписаните постове, над липсата на спокойствие. Най-важното е, че незнайно как аз съм весел и щастлив…
Първи епизод: Музея в Шандонг
Това добиче с площ 80 000 за музея и 350 000 за комплеска се разпростря в по-добрата половина от октомври. Почнахме го в Германия, но не щеш ли (както Мирослава правилно предположи) изненадващо се озовахме в Китай. Пекин. Забранения град си остана забранен за мен. Въпреки, че го виждах от хотела и от такситата между хотела и офиса, от работа не остана време дори него да посетя. Снимки има. От самолета. От таксито. От хотела и от офиса. Прекрасни неща. Сцената от Матрицата (първата част) когато Нео се вози отзад в една кола и гледа през стъклото недостъпния вече за него илюзорен свят. Страхотна храна е китайската храна, на която в Китай казват просто храна. Доста по добра от нашата локализирана версия. Уших си костюм по поръчка при един китайски шивач. Made in China. Както каза брат ми: “Възползваш се от евтиния комунистически труд, ах, ти, капиталистическо говедо такова”. Е не е верно, Владко. Че е труд, труд е, но нито е чак толкова евтин, нито е дори на половина комунитически, а аз съм си говедо, да. Видях на отиване Москва през нощта от високо. Просто невероятно. Снимки има както казах.
Втори епизод: скраптопа
Добре познатият ви вече скраптоп. Ми счупи се окончателно и това е. В китай. Три седмици без личен компютър. Кошмар и спокойствие. Починах си по един особен начин. Сега чакам новия. Като дойде ще пусна и снимките от Китай.
Трети епизод: Staedelshule ( Щеделшуле ) Седмица “Добре Дошли”
Кацнах в 3 от Пекин след като допреди самия полет бяхме бачкали като луди цяла седмица и последните 24 часа нонстоп. Ма предадохме навреме де. Та за даскалото. Кацнах в три и в четири вече бях на даскало. 16 октомври. Първи учебен ден. Откриване. Заплюване на бюро. Опознаване на колегите и келешките. Десет броя. Германка, германец, двама индийци, италианец, перуанка, грък, китаец, полякиня и моя милост. Бен ван Беркел нашият декан и професор ни приветства с прием-коктейл… в негова чест. Ееех, егоцентрична професия сме избрали ей.
Четвърти епизод: Индийците
Индийците изкараха при мен на гости 10 дена. Докато си намерят квартира. Много приятни хора. Няма и муха да убият. Не ядат и нищо убито. Докато бяха тук (тръгнаха си днес между другото) и аз се присъединих към тяхното меню. Много добре се чувствам след десет дена почти без месо. Дори днес когато пазарувах пак взех само вегетарианско. Може би свиквам. През тези десет дена изядох най-лютите картофи в живота си. Както и най-лютите макарони, най-лютите чушки, най-лютите супи, най-лютите…абе всичко де що е вегетарианско бе. Също така и най-лютия боб - сготвен от Йелена под формата на балканско “отмъщение” на индийската кухня с най-добри чувства. Добре че обичаме люто. Имаше и фойерверки. Гръмна им тенджерата под налягане за варене на ориз. Няма пострадали. Само леко позагорели са им лицата на колегите. Кухнята макар и да беше цялата…АМА ЦЯЛАТА от пода до тавана в картофи беше изчистена за нула време и… продължихме с готвенето. Изкарахме си страхотно тук на щегщрасе 37 с тия двама образи (които по българските “напълно толерантни” стандарти някой би нарекъл цигани)
Пети епизод: 3D modelling workshop
Игор Кебел от Еластик. Словенец, архитект, учил и работещ в Амстердам. Дойде за една седмица този пореден арогантен образ да ни светне как се правят оперейшънъл моделс, партикъл мапс и т.н. И то не как - “с кви бутони” ами как - “с ква философия”. Чудесно натоварена седмичка. Пак неспане. Незабравими нощи с Мая. Темата на занятието и на семестъра по принцип е “тъкан”. Интересно свързана с моята дипломна от София. Поне на име де. Та всеки трябваше да си избере по една тъкан(fabric)-плат, оплетка, квото и да е дето е направено от нишки(fibres). Ето го моя резултат. Аз избрах българската шевица за модел.
Шести епизод: Президенстки избори
Кирцата ми дойде на гости. Пълна къща. Почти не се видяхме с него де. Аз бях или на даскало или на работа. НО… Намерихме време и гласувахме на балотажа. Невероятно усещане е да гласува човек в чужбина. Силно патриотична емоция. Срещаш други като тебе - българи. Комисията и те - българи, даже надписите в асансьора бяха на български в тази сграда в центъра на Франкфурт - консулата нали. Почти дори не се ядосваш че такива бележити пак българи са вписани в тази ми ти “богата на избор” балотажна бюлетина. И най-якото. Дадоха ни боза. Да полеем победата. Истинска българска… правена не в Своге ами в Майнц. Кеф. Бозичка. Размечтахме се и за банички. Ама тях на парламентарните, живот и здраве.
Седми епизод:Музея в Глауберг
След Игор в даскалото направих и една бърза сесия по 3Д моделиране и рендване в офиса. За 36 часа почти нонстоп дигнах един музей на келтите в риното и го изрендих в синемата. Направо си е месец на музеите тоя октомври. Три музея през офиса минаха. Като обяват резултатите от конкурсите може и да пусна някой друга картинка да обсъдим. То и филм има… охоооо
Осми епизод:Този пост и кратка почивка
Това е…от утре пак. Даскало. Работа. БЛОГВАНЕ. Обявявам краткотрайната почивка на блога за прекратена. Благодаря на всички, които ме упрекнаха по един или друг начин, че отдавна не съм писал тъй като така разбирам, че наистина ви харесва. :)))))))))
