Тия дни моето вярно двуколесно превозно средство - “Колелото” - става на две години… откакто е при мен де. Инак по мои лични разсъждения базирани на външния му вид, може и да е на четири пет пъти повечко.
Както и да е по-важното е че… пардон, двете по-важни неща са че:
- пьрво това е моето първо колело в Германия
- второ това е моето първо истиснко колело дето да го карам в град (като не броим балканчето и детските коль’ленца)
- и трето, че не е мое…
То е на Кирцата. Той си го купи за смешна сума от битака край реката. Преди две години. Кара го една седмица и все пак му излезе по-евтино от градския транспорт и като си замина за Зарбрюкен взе, че ми го подари.
И после аз със това колело ходих за боб и на запад. Обикалях из партитата край реката по време на Ергенското по Футбол и бяхме неразделни докато не му спуках гумата тази пролет. И тогава напълно пренебрегвайки сантименталността на цялата работа аз вместо да я сменя взех, че взех едно колело заместител. Много ама много по-хубаво. Значи то направо си беше не колело, а велосипед. Спирачките му работеха. Скоростите му работеха. Гумите не му бяха криви и със съпротивление три пъти же. И веригата му не ми правеше всички панталони на ръждиви петна по крачолите. Абе Пежо-работа. Гаранция Франция. Само дето и любовта помежду ни, като че ли пак по френски не можа да проникне до сърцето. Щото го блъснах. На един завой покрай Майна. С един студент по медицина както стана ясно по-късно. Челен удар предна в предна гума. Аз прелетях над него, той под мене. Два метра полет и нито секунда повече. Станахме с усмивка, здрависахме се, разменихме си няколко думи и всеки по живо по здраво и по пеша.
Та за тая спукана гума на “Колелото”. След цяло лято пешеходно мъчение реших да предриема действие и като подарък за рожденния му ден да го занеса на основен ремонт. То нали от една гума - задна - като тръгнеш та…
Сега си му работят и спирачките и скоростите (поне задните предавки) и каплите (а не само гумите) са му сменени и върви не, ами вози. Даже не вози, ами лети. Плавно. Тъкмо си го взех от ремонта та го поразходих както на изток така и на запад по реката. Слънчице, рекичка, колеленце. А да си живо и здраво и честит рожден ден :)
Чудя се дали да не му измисля някакво име. Да не е просто “Колелото” ами да е …
Ех какъв важен ден съм изпуснал докато се лутам между В.Т-то и Варна.
Честит да му е рожденния ден!То май от тази година трябва да му започнеш летоброенето,щото тъй като чета си го върнал към живота след дългата кома.
Айде да му пръснеш малко смазка на веригата и от мен:)
А относно годините му със скромния си опит мога да го датирам някъде 15г. назад във времето,поне:)))