Днес ми се прииска да си купя краставица. Откакто съм в Германия това го правя много, много рядко, защото тук краставиците са, меко казано, с вкус на тиня и дъх на химическа лаборатория. Обаче днес много ми се прияде точно краставица и затова реших да си купя от тия по хубавките. “БИО” им казват местните. Демек по-естественка така нали да бъде и що годе вкуса й да бие на нещо около краставица. Моята избранница - “Гергана” със сочно излъчване и прекрасна фигура - ненадейно се оказа … българка.
Носеше етикет определящ я като “българска-БИО-краставица” втора класа :)))))
Това атоматически и фактически означава, че германския бюрократичен хранителновкусов апарат я е сметнал (нея и всички нейни придружителки и приятелки) за ВКУСНА и ЗДРАВОСЛОВНА.
Бях решил да превърна тази краставица в суши, но тъй като се оказа българска, то ще я направя на таратор. С турско кисело мляко и собственоръчно отгледан копър :)
И чесън от Китай на цвят.
… и съдържа 98% вода! :)))