Вчера прегледах 550-те статии в задръстения си RSS фийдър, непогледнат вече няколко дена. Пълна скръб - 10-20 от тях бяха интересни, а само 1-2 наистина си струваха. Явно трябва да намаля абонаментите иначе рискувам да прекарвам “ценното” си време в четене на RSS спам. И то излиза, че един вид сам си се спамя. Ама ме е страх да не изтърва нещо от тоя или оня фийд и все ги запазвам. Адикшън, кофти. Обаче пък от друга страна, за да отсея единици добри не трябва ли да прегледам стотици и дори хиляди безпредметни. Днес непрочетените статии са вече 66… Не знам наистина дали има смисъл. Да спра ли, да филтрирам ли, да се отписвам от фийдове ли или да почна от нулата и да внимавам за какво се абонирам. Дори не знам много или малко е цифрата 550 относително погледнато спрямо другите потребители. А, и друго. Най-много ме бавят фийдове, които се агрегират съкратено и оттам неинформативно. Значи един вид освен да погледна резюмето трябва и да отворя оригиналната страница. Защо го правят така, бе да му се не види?
Вие как сте в това отношение? Колко ви е junk-а във фийдъра и ползвате ли RSS по принцип или сте свободни хора?
Това в общи линии е една сентенция от типа сентенции “Кисело е гроздето…” но тя се отнася по специфично до едни други плодове. Греховни. С Кирцата концептуализирахме горепосочената фраза докато съвсем деликатно обсъждахме няква мадама, която и двамата отдавна сме забрайли. Но мъдростта велика не сме я и аз така съм я сложил още тогава - може би преди месеци - в кюто на блога и чака да види бял свят. Ето видя. Незабравимо е усещането на свобода, което изричането на подобна мантра по адрес, на която и да е замъгляваща погледа и спираща дъха мацка… дава. Така, че искам да подаря тези 11 кратки думи на всички мъже и като си ги комбинираме с 11-те кратки минути, които Паоло Куелю и жените ни подариха, подаряват и ще продължават да подаряват (дай боже) … щастие и блаженство ще обсебят душите и телата ни. Фактически последните две изречения си ги довърших много трудно особено в частта им след многоточието и дано да звучат смислено.
… кой целува устните ти?
Който не е гледал Music Idol просто не знае какво шоу изпуска. Аз например до днес на обед направо не знаех какво шоу съм изпускал. Добре, че имам верни и съвестни приятели и приятелки да ме светнат и да ме вкарат в правия път с фрази от типа “Бе как мой дан’сио гледал уе”, “Глей’го обезателно. Спуквам се от смях” или “Антоне - голям си глупак да знаеш”.
Така че аз бидейки някакси силно назад с матрялъ веднага си взех поука и днес ги подхванах тия ми ти епизодчета и едно по едно си ги изгледах. Барабар с последния от днеска - осми март. А, и тука искам една малка интермедия да направя и да честитя на всички тези прекрасни създания - жените, момичетата, приятелките и келешките - празника: 483. Със закъснение, верно, ама то закъснението е двигателя на тоя блог, нали? Кеф. Десет невероятни часа с най-добрите и “най-добрите” мюзикмени и мюзикчикас, амиго. Между другото гледайте филма “Весели крачета”/Happy feet/ с пингвинчетата. Образът на хиспано-пингвините начело с героя на Робин Уилямс ми е влязъл яко под кожата.
И така понеже съм така силно развълнуван от това супершоу Music Idol, че нямам думи - то си личи дори, мисля си, как ги нямам думите - искам да се изразя ако може с една песен: На-на-на-на-на-на-на-наааа… айде всичкииии… знаете я, смело…на-на-на-нааааа…
Дано Иковски не се засегне на съкращението. Всъщност пълното име на комикса е “Приключенията на Лоса Евстати и Хипопотама Архимед”. Но по-важното в момента е, че комикса си има нов дом - www.nixonixo.com
Да ги насърчим както тях двамата за актьорската игра така и автора им за добрите идеи. Айде иковски чакаме нови епизоди. Честито.