Гледам по рекламите из Битивито, че скоро ще пускат “Зайнфелд”. И някакси моята гузна съвест ме подтикна да напиша нещо по въпроса. Защо гузна? Ами, както всички, които ме познават предполагам знаят, аз съм фен на “Приятели”. ГОЛЯМ ФЕН. Даже май бях писал нещо по въпроса. Вече две години откакто си ги връткам нонстоп вместо телевизия, филми, книги … а допреди това вече ги бях гледал няколко пъти и ги знаех наизуст. Така че кофти работа. Сериозно пристрастяване. И то хем го осъзнавах, хем продължавах. Приятели, приятели, приятели… първи сезон, втори, трети…дъ ласт уан…взаимствам реплики, смешки… правя паралели… дийп ин дъ шит… болен мозък… акъл нямам направо. Всъщност не е чак толкова зле де. “Приятели” е страхотен сериал. И един ден, преди около месец, случайността ме срещна със “Зайнфелд”. Не бях чувал нищо за него. Един “лукав” евреин :) се пробва да ме убеди, че това сериалче е по-яко дори и от “Приятели”. Няма да се учудите ако ви кажа че, му казах да не ми ги разправя той на мене тия. А уж бил и той френдс-фен. И той ги бил знаел наизуст, само че знаел наизуст и “Зайнфелд”. И като истиснки дявол ми пробута теорията, че ако гледам 7-ми сезон ще заобичам моментално сладкия къдрав комик и лудите му приятели. И беше прав… и искам да му благодаря…
За да илюстрирам най-точно как се чувствам ще се позова на скромния си личен опит и ще ви разкажа една метафорична историйка.
Преди има няма 6-7 години се бяхме напили здраво в една обикновена седмична вечер с колегите от университета. Фактически те не се бяха напили обаче казвам “бяхме”, а не “бях” понеже аз се бях напил и за всички ни… и за вас малко даже. Както и да е. На другия ден - шест сутринта, деветчет’ри, виас, лекции, дескриптивна и врати, които не искаха да ме пропускат без да ме закачат, сбутат или дори наобиколят. И така, обграден отвсякъде с враждебно настроени неодушевени предмети и с глава пълна с дращещи по ламарина котенца, аз неспирно бях съветван от пилите с мен предишната вечер да не се доближавам, ЗА БОГА, до никого… Смърдял съм бил на алкохол… Хм, да бе как пък не… “Ни мой да бъди. Яс нищ’ни усеш’м, хлъц” им викам. Докато не стана време да отидем в стола да хапнем на обед. Никога няма да забравя цунамито алкохолни миризми, което ме връхлетя в момента, в които преглътнах първата лъжица шкембенце. (Голям късмет шкембе да има точно тогава на стола, а?) Както и да е. Сравнението му е майката. Без сравнение алкохола се абсолютизира. Освен ако не е “Абсолют”, тогава си е готов абсолютизиран.
Накратко. Сега съм голям фен И на “Зайнфелд”. А “Приятели” сега не са ми интересни. Може би е само временно. Докато все още съществуват неизгледани епизоди от “Зайнфелд”. Гледайте го обезателно. Креймър ми е фаворита. Тоя е гениално създаден образ. Пълно куку. С български дублаж незнам дали ще е пак така свежарски обаче сериала е страхотен. Само вижте за к’во става въпрос в седми сезон… и ще ви приветсваме тук, в клуба на релативистите.
хм, първи епизод от 7-ми сезон нещо съвсем не успя да ме засмее; дори почти успя да ме издразни с превзетост, нещо мноо “хАмерикански” ми се стори. да взема да гледам още 1-2 епизода, а? ;)
мда, специално го гледах отново и май си прав за превзетостта. ако имаш време виж още някой. то е като стридите. на пръв поглед са си направо сопол, ама…
може пък да не харесваш стриди, знам ли :)))
Дано не ми се нахвърлите, но по-тъп сериал от Зайнфелд НЯМА.
Изключително безвкусен и несмешен. Тъп, с две думи. На американците им е смешен, защото те са светлинни години от нас, и по манталитет, и по усещане на това, що е смешно и що не. Живяла съм и там, и тук и съм абсолютно уверена в твърдението си.
Аз също го харесвам. Seinfeld е прекрасен сериал, а не съм гледал нищо освен това, което дават по bTV.
Ако трябва да бъдем честни, сериала ми харесва, защото е оригинален, а самият Зайнфелд показва нещата, така както са в действителност. Няма никакви други бози, комерсиализирани простотии и т.н.
Реалността се вижда през този сериал. Интересни са му разсъжденията от битието.