Dellis Cay е остров в атлантическия океан разположен на един хвърлей от Карибско море, Флорида, Куба и Хаити.
В момента е в процес превръщането му в цялостен жилищен комплекс тип “егати-колко-мангизи-имам” с прекрасни гледки, зелени зони и ПЛАЖОВЕ. Отпускарска му работа. А, за малко да забравя :) къщите са по проекти на архитектите Заха Хадид, Дейвид Чипърфийлд, Шигеру Бан, Кенго Кумо и други световно непознати. Филмът “Островът” нахлува на забързан кадър в главата ми докато мисля какво още да напиша. Сайта на проекта е също пипнат много елегантно. Музиката, атмосферата, клонингите с бездънни сметки и “борбата” им за “идентичност”. starchitecture във вид удобен за логаритмуване.
Monthly Archive for March, 2007
space е съвместен проект на Staedelschule и T-Com с продължителност една година. Проектът се реализира от група архитекти и хора на изкуството, които работят, общуват и се консултират онлайн.
В рамките на проекта се предвиждат три журнала, които да индексират свършеното до дадения момент по текущите проекти.
Моя малка гордост е участието ми в изготвянето на сайта за първия журнал, който вече е онлайн. Основния ми принос е в реализирането на атласа. А цялостния дизайн на сайта концептуализирахме заедно с колегата Филипо и впоследствие предадохме на neonwerk.
Някои от проектите са доста интересни. Ако имате време и желание поразцъкайте.
Рекламата на Ситроен Цечетри ми е една от любимите за коли. Колата също много ми харесва, особено версията с две врати и то не само защото може да танцува. Обаче като видях как дьенси яко грозното патенце веднага си сменям мнението. Дърта, дърта, ама са озърта - голям бъзик.
Ето я оригиналната рекламка
Ето я и майтап-версията
Благодарности на Аурелиано за връзките.
Една оригинално направена страница събрала в себе си достатъчно схеми за изобразяване на информация, че да не ви се налага да търсите другаде. Подредени и с примери които сами се появяват като минете с мишката. Гениално просто.
Гледам по рекламите из Битивито, че скоро ще пускат “Зайнфелд”. И някакси моята гузна съвест ме подтикна да напиша нещо по въпроса. Защо гузна? Ами, както всички, които ме познават предполагам знаят, аз съм фен на “Приятели”. ГОЛЯМ ФЕН. Даже май бях писал нещо по въпроса. Вече две години откакто си ги връткам нонстоп вместо телевизия, филми, книги … а допреди това вече ги бях гледал няколко пъти и ги знаех наизуст. Така че кофти работа. Сериозно пристрастяване. И то хем го осъзнавах, хем продължавах. Приятели, приятели, приятели… първи сезон, втори, трети…дъ ласт уан…взаимствам реплики, смешки… правя паралели… дийп ин дъ шит… болен мозък… акъл нямам направо. Всъщност не е чак толкова зле де. “Приятели” е страхотен сериал. И един ден, преди около месец, случайността ме срещна със “Зайнфелд”. Не бях чувал нищо за него. Един “лукав” евреин :) се пробва да ме убеди, че това сериалче е по-яко дори и от “Приятели”. Няма да се учудите ако ви кажа че, му казах да не ми ги разправя той на мене тия. А уж бил и той френдс-фен. И той ги бил знаел наизуст, само че знаел наизуст и “Зайнфелд”. И като истиснки дявол ми пробута теорията, че ако гледам 7-ми сезон ще заобичам моментално сладкия къдрав комик и лудите му приятели. И беше прав… и искам да му благодаря…
За да илюстрирам най-точно как се чувствам ще се позова на скромния си личен опит и ще ви разкажа една метафорична историйка.
Преди има няма 6-7 години се бяхме напили здраво в една обикновена седмична вечер с колегите от университета. Фактически те не се бяха напили обаче казвам “бяхме”, а не “бях” понеже аз се бях напил и за всички ни… и за вас малко даже. Както и да е. На другия ден - шест сутринта, деветчет’ри, виас, лекции, дескриптивна и врати, които не искаха да ме пропускат без да ме закачат, сбутат или дори наобиколят. И така, обграден отвсякъде с враждебно настроени неодушевени предмети и с глава пълна с дращещи по ламарина котенца, аз неспирно бях съветван от пилите с мен предишната вечер да не се доближавам, ЗА БОГА, до никого… Смърдял съм бил на алкохол… Хм, да бе как пък не… “Ни мой да бъди. Яс нищ’ни усеш’м, хлъц” им викам. Докато не стана време да отидем в стола да хапнем на обед. Никога няма да забравя цунамито алкохолни миризми, което ме връхлетя в момента, в които преглътнах първата лъжица шкембенце. (Голям късмет шкембе да има точно тогава на стола, а?) Както и да е. Сравнението му е майката. Без сравнение алкохола се абсолютизира. Освен ако не е “Абсолют”, тогава си е готов абсолютизиран.
Накратко. Сега съм голям фен И на “Зайнфелд”. А “Приятели” сега не са ми интересни. Може би е само временно. Докато все още съществуват неизгледани епизоди от “Зайнфелд”. Гледайте го обезателно. Креймър ми е фаворита. Тоя е гениално създаден образ. Пълно куку. С български дублаж незнам дали ще е пак така свежарски обаче сериала е страхотен. Само вижте за к’во става въпрос в седми сезон… и ще ви приветсваме тук, в клуба на релативистите.