Бях болен - температурка, сополи, класика. Дни за размисъл. Мислих главно за това какво стана по отминалите празници, които прекарах в България? Кои бяха моментите, които ме карат да се чувствам добре въпреки хремата? Пак в епизоди като предния път…
Преоткрих чалгата. Както всяка Нова Година от 6 години насам. Камелия. Анелия. Точка. Само за миг. После пак постарому. Избих набилия се в главата ми поп-фолк с Катето Мелуа и The Fratellis.
Ядох сланинка. Много. С и без червен пипер. С мачкан лучец и червено винце. Холестеролът в мен достигна нива, които допреди това бяха запазена територия само за тестостерона.
Като казах тестостерон та се сетих. Притокът на естроген от външни източници направо ми разклати циферблатите. С други думи… българките са невероятно красиви…адски, дяволски :))) Дори и тези, които живеят във Германия.
Напихме се с Кирцата с “Финландия” - по финладски. После имахме щастието да се запознаем с финландка. От Търново (или ВиТи както му казват местните чужденци). Топло телешко варено след три големи е кофти трик. Разклаща леглото и… язък за хубавата супа. Финландия трябва да е много гадно място.
Играх на хорото на Нова Година. Пардон. Хванах се на хорото. Играха другите. Аз ги държах. Много се клатеха милите. Добре, че бях аз да изправя хорото - нали трябва да е право. Явих се нещо като стълб или…дерек. За пръв път се хващам на хорото. Много ми хареса. Догодина мисля и да играя. Живот и здраве пък ще видим. Може пак да се наложи да държа здраво.
Паднаха ми се от баницата - здраве, късмет и учение. Доволен съм. Кирцата има верно супер късмет ама той ще си каже ако иска.
Сготвих капама. Капамата всъщност не се готви. Тя по-скоро се сглобява. В пръстен гювеч. Редиш компонентите и слагаш в пещта. Ммм… киселото зеле е способно на небивала нежност щом му дадеш свобода да се натиска с разни видове месце в продължение на часове в горещата и запарена пещ. Сланинката отново изигра ключова роля. Холестерол, тестостерон, естроген - ендорфин. Съставки за добри предпоставки. И чалга по БиТиВито в Новогодишната нощ. Нали? А, и на центъра на Търново. Алисия. Оная на Божинов гаджето. Карамел. Май.
Някакси в двата дена на моето хремясало състояние открих, че съм изкарал празниците по силно земен и материален начин. Забравил бях за Мая, за архитектурата и за поета в мен. Лелееей.
Сега наваксвам - чета “Алхимикът”. На Паоло Куелю. Разбрах, че всички манекенки четяли Куелю и Еко. Искам и аз да съм умен като тях. За да ги заговарям свободно. С Умберто се знаем отдавна. Рози, махала, граали. “Алхимикът” е добър. Мъдър в простотата си.
Пак съм здрав. Дисбаланса е поправен. Холестерола е в нормите. Дано. Със свръх-естрогена в Германия проблеми просто нямат - ако ме разбирате кво искам да ви кажа нали. Затова пък тестостерона скача. Сипя сексапил. Да бе.
При вас как са нивата след празниците? Има ли хармония или всичко е оплескано с хормони?
