Всичко започна с един пакет боб. Или зрял фасул иначе казано. Беше ни се прияло бобена яхнийка с чушчици (4u64ici :)))))) и вече втора седмица само бистрихме рецептата. А в Германия тези народни продукти (боба нали) са голяма рядкост в супермаркетите. Ето защо, както каза Кирцата, германците са измислили турските магазини. Та именно за един такъв, закупен от турски магазин, пакет боб излязох рано тази неделна сутрин - някъде около 12:30. Което, при условие, че си легнахме вчера в 6:00 след поредното грил-парти си е направо “по първи петли”.
Та взех аз тоя ти ми боб и с все още леко тежка глава от предишната вечер се отправих към Франкфуртската катедрала “Св. Бартоломей” за неделната служба. Която пък се оказа точно днес, че е на хърватски. Прекрасната мелодичност на славянския език, ведрото припяване на женския хор и изобщо цялата атмосфера с всичката й религиозна мистика и спокойствие ме настроиха някак си природосъобразно. И когато излязох от катедралата и слънцето ме напече по намръзналите сланинки, в мен се роди идеята да си хвана колелото и фотоапарата и да щракна това-онова из града.
И понеже досега всичките ми разходки са били основно от вкъщи на изток - може би воден от носталгията към дома винаги съм тръгвал в посока България - този път реших да се отдалеча още повече от родината (па макар и само с няколко километра) и да тръгна на запад. На запад по реката - фактически по левия й бряг де, защото по водата с колелото е много изморително. И тръгнах - к’во тръгнах, аз направо поех. С разбрицаното си колело, фотоапарата и един пакет зрял фасул. Единствената граница, която стоеше пред мен беше обема на флашкартата. Казах си, че щом изщракам позите се връщам.
Оказа се, че разхода ми е около 20 снимки на километър. Така, че за седемте километра, който изминах изщраках около 130 снимки. Или всъщност, по-точно казано, със 130-те снимки, за който имах място, изминах 7 километра.
Доволен съм, че най-накрая снимах франкфуртския скайлайн от ляво. Досега нали все отдясно го бях обхождал и то не заради политически пристрастия или нещо друго толкова банално ами и аз не знам защо.
Така де, след като небостъргачите спряха да стържат лещите на обектива ми и се смалиха до там, че тотално изгубих интерес към тях, стигнах до Licht- und Luftbad Niederrad. Което както разбрах от табелката е била последната баня на открито, в която са ходели франкфуртските еврей (става въпрос за годините 1936-1938). После…меко казано им било забранено… Интересен е барът, който стой там в момента в услуга на консумиращите посетители. Мрачен може би, както и леко в стил “подводница от втората световна”… но все пак футуристичен. А що се отнася до бялата бетонна конструкция - за нея нямаше пояснителен надпис, а и никой нищо не успя да ми обясни така, че ще оставим бъдещето да ни разкаже какво е било нейното минало.
След банята в Нидерад (което вече не е във Франкфурт, нали, ами си е в Нидерад) излязох на скоростна вело-отсечка :) паралелна на магистралата между Франкфурт и Руселсхайм (което пък е градчето, където са заводите на Опел).
И по тази крайречна коломагистрала вече снимах само в движение. Без да слизам от колелото. Насрещното движение, яхтите по двата бряга, почиващите и спортуващите, крайбрежните частни градинки (и зеленчукови и цветни), странните блокове, излитащите самолети. Снимах така начесто и наслуки, и напразно, че тук може би фото-разхода ми е скочил рязко. Но какво е една вело-фото-разходка без висок вело-фото-разход. И без да снимаш карайки. Или да караш снимайки. Имаше го и момента с “да псуваш карайки снимайки падайки”. Но за щастие без последствия нито за мен, нито за апарата, нито за пакета със зрелия фасул.
И като по програма точно в два часа и точно на първия шлюз на реката, флашкартата ми се напълни. Така, че поставих малката карта, обърнах колетото и ГААААЗ… към нас да готвим боба.
Добър ден!
Следвайки литературната щафета може направо да кажем че си е било “До Боба и назад..”(след 100 години):) т.е тука е мястото да се отбележи съществената роля на боба, и скритите културно исторически заложени конфликти (боба и небостъргачите(отляво), както и “боба и природата-причини и мотивации за неделните ви разходки на изток”..
А разхода ако е много голям, нали знаеш-минаваш на газ, не знам дали са измислили алтернатива за вело-фото системата още?
Като каза “минаваш на газ” та се сетих. След като сготвихме и хапнахме бобеца и след като естесвено ме напъна разбиршли онова особено чувство отвътре не можах да се сдържа и да не пусна следния шедьовър на инж. Камен Донев…
Мда, както се вижда търсеният Фото-Вело-Боборедуктор е почти на път да се появи на бял свят. Така както го виждам е колело без седалка (Пежо), с метанови турбинки в каплите :)
оо, и аз обичам боба, леба и да… ъъъ… карам колильо :)
хубава разходка, радвам се, че вече са ви пуснали слънцето за през уикенда ;)
mnogo mi haresa tazi razhodka. Mnogo uvlekatelno razkazvash, i snimkite sa strashni! kakav ti e photoaparata?
A za zryal fasul ne iskam da govorya, az shte tchakam koleda, za da otida na gosti pri Baba, mnogo trudoemko natchinanie mi se vijda!
@miroslava: благодаря, благодаря :)))))) фотоапарата е Sony F717