Една интересна електронна картичка ме провокира да проверя търпението си. А именно като чуя 1 000 000 пъти благодаря (и то на английски). Е, работите малко се уляха. Като за начало имах щастието да презаредя страницата когато бях вече на 300 000. След това се оказа, че фактически брояча не спира на един милион ами си продължава. Така, че ако си мислите че нещо по-интересно ще се случи когато стигнете края - ми няма. Поне можеха да сложат един автоматичен email до авторите, за да се извади статистика на идиотите като мен. Но не са. Ето защо аз стигнах до 1 200 000 втория път. Просто бях набрал инерция и докато се усетя то врътнало още двеста бона. Тоест общо съм на 1 500 000 пъти ‘тенкю’, което или ме прави най-благодарния луд или нищо не ме прави.
Очакваше се, че някой някога някъде ще пробва да изтърпи до 1 милион =)
и ако все още не си се побъркал, или ако всеки път щом си отвориш устата не казваш “тенкю”, или ако не чуваш навсякъде “тенкю”, то значи ти си с ужасно стабилна психика!
като награда печелите още 1 500 000 пъти благодаря :РРРРРРР
Ихааа, три милиона. Аз ще се побъркам ве :)
Ще напиша (или по-скоро “copy-paste”-на) 1 500 000 пъти “you’re welcome” и ше ти ги пратя.
Това ще осмисли труда ти… поне донякъде, надявам се :) Само да не тръгнеш да ги четеш всичките ;)
ше станем като оня виц за двамта германци дет разтварвали камьона с карпузти и са чуало само “битешойн - данкешойн - битешойн - данкешойн - битешойн - данкешойн - битешойн - данкешойн…”
:)))))
п.п. всъщност, май ще е по-подходящо да напиша “for nothing”, а?
:)
Каквото и да напишеш все ще бъде заглушено от гласовете в главата ми, които повтарят все още ‘тенкютенкютенкю’. Но тенкютенкютенкю за това че си така любезен.
инак и аз се сетих за тоя виц ама по друг начин. с двама дет си подавали тухли на строеж. все тая де. ааа, и се чувало ‘шшш-шшш-шшш-шшш-шшш’. от ‘шьойн’ нали понеже било нощем и те си го шшшшепнели съответно битето и данкето.