нетинфо: Събира се величината “форма на задните части” (Ф) с величината “закръгленост на двете половини” (З).
Резултатаът се умножава по сумата на величините “еластичност на кожата” (Е) и “твърдост на задните части” (Т).
Резултатът се дели на величината “структура на кожата” (СК), от която е извадена величината “симетрия на задните части” (СЗ).
Т.е. формулата е (Ф+З)х(Е+Т):(СК-СЗ).
Аз лично намерих тази форула за смешна и мудна и за убиваща всяка еротична и интимна мисъл у човека. Един приятел ми предложи неговата, която е “броят на чашите по цената на таксито минус номера на етажа”. И тогава ми щукна идеята да ви питам и вас. Кажете сега по някоя и друга формула да заформим идеалното дупе от всякъде.
Весел праник на всички ви. Този път не успях да победя рекорда на Яйциздрав Борейко. Но съм сигурен, че не е напразно. Погълнах доста безполезни белтъчини. Нека силата е с вашите яйца, както би казала Диана.
В момента над “Малката ябълка” (Франкфурт) се изсипва цялата божия милост под формата на бесен град с преекспонирани светкавици. Нещо ми напомня за психотропния пейзаж на Тери. И все пак тук още пролетта не е дошла както трябва, а вече се вихрят летните бури. Нищо чудно обаче, че баба Марта им е сърдита на тия хорица тука де - ми те не носят мартенички.
Цялата компютърна общност е пощуряла около излизането на новите компютри на Apple с процесори от Intel. Или поне върлите епълфенове като мен са толкова пощуряли, че им се струва, че всичко наоколо е луднало. И естесвено всички искат да си сложат И windows на новия интел-базиран-макинтош. Досега както Apple така и Microsoft отричаха да се подготвя подобна поддръжка и затова заклети маниаци стартираха безброй конкурси с немалки наградни фондове за това кой пръв ще успее да подкара Прозорците на Мак. И всичко това ви го пиша защото злия гений на Стив Джобс се обади само 2 седмици след като бе награден първия хакер успешно справил се със задачата. Днес Apple представи BootCamp. Арогантно както винаги.
Франкфурт - Alte Oper. Прословутата Седма Симфония на Шостакович e известна още като “Ленинградска”. Юнге Дойче Филхармони фийчъринг Янин Янсен и заедно с мойте приятели Кирил Цаневски Цигулка и Велислава Танева представи това зашеметяващо произведение тази неделя (02.04.2006) като част от голямото им околоевропейско турне. Сега те са някъде в Берлин готвейки се за следващия си уморителен концерт.
Всъщност симфонията е дълга цели 75 мин и ако всичко мине добре оркестърът Юнге Дойче ще постави нов рекорд на Гинес за най-много пъти последователно свирене на произведението.
А музиката, о музиката, е направо страхотна. Докарва те до еуфория и веднага след това до сълзи. Изтръпваш при всеки силен акорд и после блажено се отпускаш заедно със струните на щрайха. Всичко е в картини и цветове.И именно заради тези визуални исторически интерпретации ленинградската симфония е доста оспорвана.
Според най-популярната теория за написването й, Шостакович я посвещава на непреклонния дух на град Ленинград по време на обсадата от хитлеристката армия. Време, в което светския живот на тогавашната европейска културна столица е продължавал с пълна пара. Време, през което нито едно дърво не е отсечено за отопление. Време, в което опитни пилоти са прелитали ниско над замръзнало езеро за да избегнат немските радари и да доставят най-необходимото на жителите. Толкова героическа картина, та чак на соцпропаганда понамирисва.
И именно последни прочити на творчеството и живота на Шостакович показват, че симфонията е започната година преди началото на обсадата. И че всъщност непокорния дух на автора се е опитал закодирано да отрази едни по-други събития протичащи в този момент в бивша Русия: настървените политически прочиствания водени от милицията и нареждани от Сталин и доверените му – тихата война срещу интелектуалците, мислещите и честно казано всички хора.Друг тип обсада дал много повече жертви от хитлеризма. Ако човек слуша внимателно ще дочуе музикалните символи на всеизвестното тройно почукване в зловещите нощи. Почукване което за обитателите на мизерните комуналки означавало, че още нечий мъж, брат или баща ще бъде отведен в лагерите за „сериозно” идеологическо престъпление. При повече внимание се забелязва и лукавата музикална тема извиваща се като таен партиен агент пишещ доклад за доскорошните си приятели. И изобщо подлост, страх и мъка. Но от известна гледна точка и тази теория си е чиста проба пропаганда, просто завъртяна на 180 градуса.
Надеждата обаче присъства и в двете версии. Тя умира последна (а в случая дори и не умира) без значение на кой пропагандатор ще повярвате –на сталиниста или на демократа.
